За тебе пак

15 oct 2005, 11:22

Poesía

1141 0 0

Нощта се спуска бавно
и лунен лъч проблясва в мрака.
Загледана в далечината
аз мисля си за тебе пак.

Не чувам нищо-
в тишина попаднах аз.
А времето е спряло сякаш,
аз мисля си за тебе пак.

И спомням си мигът със теб
той жив е в мен - не ще умре.
Той вечен ще да е, защото
мисля си за тебе пак.

Аз мисля си за тебе пак
и никога не ще го променя.
Сърцето ми отново плаче,
аз мисля си за тебе пак.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.