За тебе пак
1.4K
0
0
Нощта се спуска бавно
и лунен лъч проблясва в мрака.
Загледана в далечината
аз мисля си за тебе пак.
Не чувам нищо-
в тишина попаднах аз.
А времето е спряло сякаш,
аз мисля си за тебе пак.
И спомням си мигът със теб
той жив е в мен - не ще умре.
Той вечен ще да е, защото
мисля си за тебе пак.
Аз мисля си за тебе пак
и никога не ще го променя.
Сърцето ми отново плаче,
аз мисля си за тебе пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Атанасова Все права защищены
