15.10.2005 г., 11:22 ч.

За тебе пак 

  Поезия
1184 0 0
Нощта се спуска бавно
и лунен лъч проблясва в мрака.
Загледана в далечината
аз мисля си за тебе пак.
Не чувам нищо-
в тишина попаднах аз.
А времето е спряло сякаш,
аз мисля си за тебе пак.
И спомням си мигът със теб
той жив е в мен - не ще умре.
Той вечен ще да е, защото
мисля си за тебе пак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??