За тебе пак
1.4K
0
0
Нощта се спуска бавно
и лунен лъч проблясва в мрака.
Загледана в далечината
аз мисля си за тебе пак.
Не чувам нищо-
в тишина попаднах аз.
А времето е спряло сякаш,
аз мисля си за тебе пак.
И спомням си мигът със теб
той жив е в мен - не ще умре.
Той вечен ще да е, защото
мисля си за тебе пак.
Аз мисля си за тебе пак
и никога не ще го променя.
Сърцето ми отново плаче,
аз мисля си за тебе пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Атанасова Всички права запазени
