18 dic 2009, 16:40

За тебе пазя чиста топлината

  Poesía
587 0 3

Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха
със своята прегръдка суха
да се разпръсне на парчета
със злобата си непревзета,
защото в този леден мраз
ти викаш мен, теб викам аз
и търсим огъня в очите -
душите ни да стопли със лъчите...
Тръгни към мен не утре, днес!
Че утре е далечно, без прогрес
и виж как още в тишината
за тебе пазя чиста топлината!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...