17 abr 2008, 10:37

За тебе прошка няма

  Poesía » Otra
1K 0 1
 

Събирах трохите от тебе,

от твойта мижава любов...

Какво оставяше за мене?

Вой от болка, молещ зов...

 

Незаслужено за тебе се раздвах,

сърцето на парчета разпилях...

Какво получих във замяна -

презрение и срам, и страх...

 

Но стига вече!  Аз си тръгвам...

Защо ме молиш да остана?

Страх те е без мене да замръкнеш?

Отивам си - за тебе прошка няма!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...