17.04.2008 г., 10:37

За тебе прошка няма

1K 0 1
 

Събирах трохите от тебе,

от твойта мижава любов...

Какво оставяше за мене?

Вой от болка, молещ зов...

 

Незаслужено за тебе се раздвах,

сърцето на парчета разпилях...

Какво получих във замяна -

презрение и срам, и страх...

 

Но стига вече!  Аз си тръгвам...

Защо ме молиш да остана?

Страх те е без мене да замръкнеш?

Отивам си - за тебе прошка няма!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....