Събирах трохите от тебе,
от твойта мижава любов...
Какво оставяше за мене?
Вой от болка, молещ зов...
Незаслужено за тебе се раздвах,
сърцето на парчета разпилях...
Какво получих във замяна -
презрение и срам, и страх...
Но стига вече! Аз си тръгвам...
Защо ме молиш да остана?
Страх те е без мене да замръкнеш?
Отивам си - за тебе прошка няма!!!