1 dic 2024, 9:06

За тиквата като Троянски кон

  Poesía » Civil
318 0 0

 

В галактика далечна, планета неголяма

със същества разумни от раса свръхразвита,

неспирно обикаля звездица много стара.

Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.

 

Изпращат полк войници и учени големи

за нацията своя уютен дом да търсят.

Планета синя виждат, с треви, с гори зелени

и дружно те решават – нов дом за тях ще бъде.

 

Населена е вече със хора глуповати,

от алчност заслепени и с помисли греховни.

За нечия изгода, готови чрез войната

сами да се избият с ракети многотонни.

 

Неземните учѐни методика откриват

как външно да изглеждат във вид какъвто искат.

В нощ бурна пускат смело там сонда с вид на тиква,

а в нея взвод войници оръжията стискат.

 

Настъпва ясно утро и бурята утихва.

Спортисти ранобудни отново тичат в парка.

Започва ден спокоен и само в жълта тиква

очакват търпеливо команда за атака...              

 

Навярно тези рими за вас звучат нелепо.

Дори така да бъде, внимателни бъдете.

Заплашва ни, помнете, нашествие свирепо,

ако война световна започне. Хора, бдете!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....