1 dic 2024, 9:06

За тиквата като Троянски кон

  Poesía » Civil
322 0 0

 

В галактика далечна, планета неголяма

със същества разумни от раса свръхразвита,

неспирно обикаля звездица много стара.

Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.

 

Изпращат полк войници и учени големи

за нацията своя уютен дом да търсят.

Планета синя виждат, с треви, с гори зелени

и дружно те решават – нов дом за тях ще бъде.

 

Населена е вече със хора глуповати,

от алчност заслепени и с помисли греховни.

За нечия изгода, готови чрез войната

сами да се избият с ракети многотонни.

 

Неземните учѐни методика откриват

как външно да изглеждат във вид какъвто искат.

В нощ бурна пускат смело там сонда с вид на тиква,

а в нея взвод войници оръжията стискат.

 

Настъпва ясно утро и бурята утихва.

Спортисти ранобудни отново тичат в парка.

Започва ден спокоен и само в жълта тиква

очакват търпеливо команда за атака...              

 

Навярно тези рими за вас звучат нелепо.

Дори така да бъде, внимателни бъдете.

Заплашва ни, помнете, нашествие свирепо,

ако война световна започне. Хора, бдете!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...