За тиквата като Троянски кон

В галактика далечна, планета неголяма

със същества разумни от раса свръхразвита,

неспирно обикаля звездица много стара.

Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.

Изпращат полк войници и учени големи

за нацията своя уютен дом да търсят.

Планета синя виждат, с треви, с гори зелени

и дружно те решават – нов дом за тях ще бъде.

Населена е вече със хора глуповати,

от алчност заслепени и с помисли греховни.

За нечия изгода, готови чрез войната

сами да се избият с ракети многотонни.

Неземните учѐни методика откриват

как външно да изглеждат във вид какъвто искат.

В нощ бурна пускат смело там сонда с вид на тиква,

а в нея взвод войници оръжията стискат.

Настъпва ясно утро и бурята утихва.

Спортисти ранобудни отново тичат в парка.

Започва ден спокоен и само в жълта тиква

очакват търпеливо команда за атака...              

Навярно тези рими за вас звучат нелепо.

Дори така да бъде, внимателни бъдете.

Заплашва ни, помнете, нашествие свирепо,

ако война световна започне. Хора, бдете!