1.12.2024 г., 9:06

За тиквата като Троянски кон

317 0 0

 

В галактика далечна, планета неголяма

със същества разумни от раса свръхразвита,

неспирно обикаля звездица много стара.

Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.

 

Изпращат полк войници и учени големи

за нацията своя уютен дом да търсят.

Планета синя виждат, с треви, с гори зелени

и дружно те решават – нов дом за тях ще бъде.

 

Населена е вече със хора глуповати,

от алчност заслепени и с помисли греховни.

За нечия изгода, готови чрез войната

сами да се избият с ракети многотонни.

 

Неземните учѐни методика откриват

как външно да изглеждат във вид какъвто искат.

В нощ бурна пускат смело там сонда с вид на тиква,

а в нея взвод войници оръжията стискат.

 

Настъпва ясно утро и бурята утихва.

Спортисти ранобудни отново тичат в парка.

Започва ден спокоен и само в жълта тиква

очакват търпеливо команда за атака...              

 

Навярно тези рими за вас звучат нелепо.

Дори така да бъде, внимателни бъдете.

Заплашва ни, помнете, нашествие свирепо,

ако война световна започне. Хора, бдете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...