За тишината и мълчанията
Тишината прелива от погледи
и искри, и звъни от признания,
а очите ти - шепот гальовен!
С теб се къпем в такива мълчания!
Тишината тежи на плещите ни.
С остри ръбове реже гневът.
До вратата клечи безразличие
и, затворени, дните мълчат.
Гняв, студени мълчания… Чакат.
Обич моя, от тях ни пази.
Аз се моля във нас тишината
да звъни, а не да тежи.
и искри, и звъни от признания,
а очите ти - шепот гальовен!
С теб се къпем в такива мълчания!
Тишината тежи на плещите ни.
С остри ръбове реже гневът.
До вратата клечи безразличие
и, затворени, дните мълчат.
Гняв, студени мълчания… Чакат.
Обич моя, от тях ни пази.
Аз се моля във нас тишината
да звъни, а не да тежи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ружена Todos los derechos reservados
