May 5, 2007, 2:53 PM

За тишината и мълчанията 

  Poetry
734 0 8
Тишината прелива от погледи
и искри, и звъни от признания,
а очите ти - шепот гальовен!
С теб се къпем в такива мълчания!

Тишината тежи на плещите ни.
С остри ръбове реже гневът.
До вратата клечи безразличие
и, затворени, дните мълчат.

Гняв, студени мълчания… Чакат.
Обич моя, от тях ни пази.
Аз се моля във нас тишината
да звъни, а не да тежи.

© Ружена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??