5.05.2007 г., 14:53 ч.

За тишината и мълчанията 

  Поезия
708 0 8
Тишината прелива от погледи
и искри, и звъни от признания,
а очите ти - шепот гальовен!
С теб се къпем в такива мълчания!

Тишината тежи на плещите ни.
С остри ръбове реже гневът.
До вратата клечи безразличие
и, затворени, дните мълчат.

Гняв, студени мълчания… Чакат.
Обич моя, от тях ни пази.
Аз се моля във нас тишината
да звъни, а не да тежи.

© Ружена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??