3 abr 2010, 20:40

За този, който заслужава

  Poesía » Otra
914 0 0

Предопредели съдбата си,
върни свободата си.
Предай на живота ми смисъл.
Освободи ме от този тежък товар,
що бди над мен и се взира,
сякаш ме чака смъртта.
Помогни ми да избягам от своя затвор.
Разгадай тайната на моя позор.
Замри в тишината,
отвори вратата на тъмната таванска стая,
която под ключ държа.
Помогни да разреша дилемата на моя живот,
започваща от тоя див, пронизващ зов.
Усещам, че моето време изтича вече.
Намеси се - без реч, без обяснение.
Това е моето освобождение.
Не ми е лесно да го изрека,
но ти единствена ме забеляза в тази тишина.
За това, че ми помогна до сега,
за това, че ми помагаш след смъртта...
Да ти дам много повече не мога
и затова започвам с това, което тu дължа.
Искам само да ти кажа едно...
 

                                      БЛАГОДАРЯ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Привидение Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...