3 апр. 2010 г., 20:40

За този, който заслужава

917 0 0

Предопредели съдбата си,
върни свободата си.
Предай на живота ми смисъл.
Освободи ме от този тежък товар,
що бди над мен и се взира,
сякаш ме чака смъртта.
Помогни ми да избягам от своя затвор.
Разгадай тайната на моя позор.
Замри в тишината,
отвори вратата на тъмната таванска стая,
която под ключ държа.
Помогни да разреша дилемата на моя живот,
започваща от тоя див, пронизващ зов.
Усещам, че моето време изтича вече.
Намеси се - без реч, без обяснение.
Това е моето освобождение.
Не ми е лесно да го изрека,
но ти единствена ме забеляза в тази тишина.
За това, че ми помогна до сега,
за това, че ми помагаш след смъртта...
Да ти дам много повече не мога
и затова започвам с това, което тu дължа.
Искам само да ти кажа едно...
 

                                      БЛАГОДАРЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Привидение Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...