3 апр. 2010 г., 20:40

За този, който заслужава

913 0 0

Предопредели съдбата си,
върни свободата си.
Предай на живота ми смисъл.
Освободи ме от този тежък товар,
що бди над мен и се взира,
сякаш ме чака смъртта.
Помогни ми да избягам от своя затвор.
Разгадай тайната на моя позор.
Замри в тишината,
отвори вратата на тъмната таванска стая,
която под ключ държа.
Помогни да разреша дилемата на моя живот,
започваща от тоя див, пронизващ зов.
Усещам, че моето време изтича вече.
Намеси се - без реч, без обяснение.
Това е моето освобождение.
Не ми е лесно да го изрека,
но ти единствена ме забеляза в тази тишина.
За това, че ми помогна до сега,
за това, че ми помагаш след смъртта...
Да ти дам много повече не мога
и затова започвам с това, което тu дължа.
Искам само да ти кажа едно...
 

                                      БЛАГОДАРЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Привидение Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...