Apr 3, 2010, 8:40 PM

За този, който заслужава

  Poetry » Other
916 0 0

Предопредели съдбата си,
върни свободата си.
Предай на живота ми смисъл.
Освободи ме от този тежък товар,
що бди над мен и се взира,
сякаш ме чака смъртта.
Помогни ми да избягам от своя затвор.
Разгадай тайната на моя позор.
Замри в тишината,
отвори вратата на тъмната таванска стая,
която под ключ държа.
Помогни да разреша дилемата на моя живот,
започваща от тоя див, пронизващ зов.
Усещам, че моето време изтича вече.
Намеси се - без реч, без обяснение.
Това е моето освобождение.
Не ми е лесно да го изрека,
но ти единствена ме забеляза в тази тишина.
За това, че ми помогна до сега,
за това, че ми помагаш след смъртта...
Да ти дам много повече не мога
и затова започвам с това, което тu дължа.
Искам само да ти кажа едно...
 

                                      БЛАГОДАРЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...