Те са като слънчева роса –

нежна чиста и неопетнена,

усмихнати, игриви, боси... с рошава коса

в щастието на детството опианени!

Те са като светъл лъч

в родителския свод небесен –

най-радостната глъч,

най- прочувствената песен!

Като преливащи нюанси на небесната дъга

сменят настроенията на своите цветове-

радост, щастие и мъничко тъга,

но търсят най-красивото във своите светове!

Падат... стават – от тях е редно да се учим!

Колко сила има в техните сърца –

щастие от нещо малко можем да получим

стига да погледнем в нашите деца!!!