2 jul 2008, 8:36

За тях и още нещо...

  Poesía » Otra
668 0 9
Тъжно пяха тази нощ щурците.Превръщаха във плач дори смеха.Дъждееха сълзите на звездитеи давеха самотната луна.Слушах безпощадния спектакъли в локвите тъга се потопих.Спасителния пояс не дочаках.Удавих се в поредния си стих.Думи ме пробождаха жестоки.Болката стоически търпях.Слизах всевъзможно по-дълбоков минорни звуци и ръждясал страх.В долната земя звука заглъхна.Изчезнаха небе, луна, звезди,и самота под кожата се вмъкнада пие кръв от светлите мечти.Завинаги останах без щурчета.Песен чувах - погребален грак.Дали поне светулка ще просветнеили ще гния в хладина и мрак?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо и този стих така звучи?
    Напомня ми плач струнен на китара.
    Понякога животът ни горчи,
    но пак просветва...истина е стара.
  • Тъга и болка изпълват лирическия,... и вътрешно човек му пожелава да успее да види мечтата си в светлината на светулките! Поздравления!!!
  • "Завинаги останах без щурчета."

    Изключено!
    Още довечера ще те омаят с песента си и ще напишеш красив стих
    Поздрави,Вальо!
  • Невероятен си!!!
  • Удавих се...в поредния ти стих! Не губи вярата си, Вальо, винаги ще ги има - песента на щурците, светлината на светулките, сълзите на звездите...Дано слънцето, ти се е усмихнало сутринта и е разсеяло тъмнината в душата ти!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...