За тях и още нещо...
Тъжно пяха тази нощ щурците.Превръщаха във плач дори смеха.Дъждееха сълзите на звездитеи давеха самотната луна.Слушах безпощадния спектакъли в локвите тъга се потопих.Спасителния пояс не дочаках.Удавих се в поредния си стих.Думи ме пробождаха жестоки.Болката стоически търпях.Слизах всевъзможно по-дълбоков минорни звуци и ръждясал страх.В долната земя звука заглъхна.Изчезнаха небе, луна, звезди,и самота под кожата се вмъкнада пие кръв от светлите мечти.Завинаги останах без щурчета.Песен чувах - погребален грак.Дали поне светулка ще просветнеили ще гния в хладина и мрак?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
