2 июл. 2008 г., 08:36
За тях и още нещо...
Тъжно пяха тази нощ щурците.
Превръщаха във плач дори смеха.
Дъждееха сълзите на звездите
и давеха самотната луна.
Слушах безпощадния спектакъл
и в локвите тъга се потопих.
Спасителния пояс не дочаках.
Удавих се в поредния си стих.
Думи ме пробождаха жестоки.
Болката стоически търпях.
Слизах всевъзможно по-дълбоко
в минорни звуци и ръждясал страх.
В долната земя звука заглъхна.
Изчезнаха небе, луна, звезди,
и самота под кожата се вмъкна
да пие кръв от светлите мечти.
Завинаги останах без щурчета.
Песен чувах - погребален грак.
Дали поне светулка ще просветне
или ще гния в хладина и мрак?
© Валентин Йорданов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тъга и болка изпълват лирическия,... и вътрешно човек му пожелава да успее да види мечтата си в светлината на светулките! Поздравления!!!
-
"Завинаги останах без щурчета."
Изключено!
Още довечера ще те омаят с песента си и ще напишеш красив стих
Поздрави,Вальо! -
Невероятен си!!!
-
Удавих се...в поредния ти стих! Не губи вярата си, Вальо, винаги ще ги има - песента на щурците, светлината на светулките, сълзите на звездите...Дано слънцето, ти се е усмихнало сутринта и е разсеяло тъмнината в душата ти!
-
Направи като барон Мюнхаузен - хвани се за косите
и към по-светлото се измъкни !
Тогава пак ще чуеш щурчовите песни
и на светулки-ярките им светлинки! -
Толкова музика има в стиха ти, тя е достатъчна! Поздрав!
-
натъжи ме!
вярвам в онзи момент на оттласкването от дъното...
пътят нагоре е лесен -
Наистина скрибуцащи струни...Тъжна щурчова песен...
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Напомня ми плач струнен на китара.
Понякога животът ни горчи,
но пак просветва...истина е стара.