2 июл. 2008 г., 08:36

За тях и още нещо...

Поэзия » Другая

670 0 9

Тъжно пяха тази нощ щурците.Превръщаха във плач дори смеха.Дъждееха сълзите на звездитеи давеха самотната луна.Слушах безпощадния спектакъли в локвите тъга се потопих.Спасителния пояс не дочаках.Удавих се в поредния си стих.Думи ме пробождаха жестоки.Болката стоически търпях.Слизах всевъзможно по-дълбоков минорни звуци и ръждясал страх.В долната земя звука заглъхна.Изчезнаха небе, луна, звезди,и самота под кожата се вмъкнада пие кръв от светлите мечти.Завинаги останах без щурчета.Песен чувах - погребален грак.Дали поне светулка ще просветнеили ще гния в хладина и мрак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Самодива (Вики)

Защо и този стих така звучи?
Напомня ми плач струнен на китара.
Понякога животът ни горчи,
но пак просветва...истина е стара.

2008-08-06T12:38:05+03:00
edelvais (Анна Попова)

Тъга и болка изпълват лирическия,... и вътрешно човек му пожелава да успее да види мечтата си в светлината на светулките! Поздравления!!!

2008-07-02T22:38:29+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

"Завинаги останах без щурчета."

Изключено!
Още довечера ще те омаят с песента си и ще напишеш красив стих
Поздрави,Вальо!

2008-07-02T15:03:59+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Невероятен си!!!

2008-07-02T14:42:19+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Удавих се...в поредния ти стих! Не губи вярата си, Вальо, винаги ще ги има - песента на щурците, светлината на светулките, сълзите на звездите...Дано слънцето, ти се е усмихнало сутринта и е разсеяло тъмнината в душата ти!

2008-07-02T13:25:27+03:00