За урок да ми е...

Poesía

399 5 8

Разказах свойте тайни на Луната,

за всичките си радости, неволи,

за сънищата лумнали в главата,

за бляновете, дето все се молих.

Разказах и́, и рекох да не казва,

че имах я за съкровена дружка.

А тя, горката утринно ме смаза –

Зората преразказа всяка случка.

Почувствах се предаден – беше ярка,

с искрите си гальовно ме подведе.

Подмами ме и аз отворих жарко,

душата си, ех Дявол да ме вземе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви Стойчо, Lia, Руми, Ели, Иржи, Гавраил, Еси! Радват ме коментарите ви! Поздрави, желая вдъхновение на всички ни!

2019-04-16T17:16:43+03:00
Веси_Еси (Еси)

Какви ти тайни, Дани - и луната, и зората са жени Очарователен стих! Поздрав!

2019-04-14T18:43:19+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Спокойно,вече ще ти е по-леко!

2019-04-14T15:38:46+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Знаеш ли,Дани, и аз често си говоря с луната,въпреки,че има безсънно въздействие върху мен,но зората,ах,колко обичам зората,всичко пее в мен!!....

2019-04-14T13:32:53+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Красота! Не всичко, което блести е злато! Дани, поздравления, прекрасен стих!

2019-04-14T11:37:46+03:00