dansyto (Данаил Таков)
803 3686
13.04.2019 г., 23:34 ч.

За урок да ми е... 

  Поезия
227 5 8

Разказах свойте тайни на Луната,

за всичките си радости, неволи,

за сънищата лумнали в главата,

за бляновете, дето все се молих.

 

Разказах и́, и рекох да не казва,

че имах я за съкровена дружка.

А тя, горката утринно ме смаза –

Зората преразказа всяка случка.

 

Почувствах се предаден – беше ярка,

с искрите си гальовно ме подведе.

Подмами ме и аз отворих жарко,

душата си, ех Дявол да ме вземе!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Стойчо, Lia, Руми, Ели, Иржи, Гавраил, Еси! Радват ме коментарите ви! Поздрави, желая вдъхновение на всички ни!
  • Какви ти тайни, Дани - и луната, и зората са жени Очарователен стих! Поздрав!
  • Спокойно,вече ще ти е по-леко!
  • Знаеш ли,Дани, и аз често си говоря с луната,въпреки,че има безсънно въздействие върху мен,но зората,ах,колко обичам зората,всичко пее в мен!!....
  • Красота! Не всичко, което блести е злато! Дани, поздравления, прекрасен стих!
  • Уроците са хубаво нещо, стига да си ги научаваме!
    Много мило написано!
  • Много нежно смислово послание...Но...Зората, милата няма вина, като Луната е ревнива и плямпало... Красива поезия, но колко истини, само се крият в редовете! Кой ли не е бил на мястото на лирическия и колко ли луни и зари не сме срещали?! Изказвам искреното си уважение и възхита от написаното.
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??