За урок да ми е...
Разказах свойте тайни на Луната,
за всичките си радости, неволи,
за сънищата лумнали в главата,
за бляновете, дето все се молих.
Разказах и́, и рекох да не казва,
че имах я за съкровена дружка.
А тя, горката утринно ме смаза –
Зората преразказа всяка случка.
Почувствах се предаден – беше ярка,
с искрите си гальовно ме подведе.
Подмами ме и аз отворих жарко,
душата си, ех Дявол да ме вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Очарователен стих! Поздрав!
