За урок да ми е...

Poetry

401 5 8

Разказах свойте тайни на Луната,

за всичките си радости, неволи,

за сънищата лумнали в главата,

за бляновете, дето все се молих.

Разказах и́, и рекох да не казва,

че имах я за съкровена дружка.

А тя, горката утринно ме смаза –

Зората преразказа всяка случка.

Почувствах се предаден – беше ярка,

с искрите си гальовно ме подведе.

Подмами ме и аз отворих жарко,

душата си, ех Дявол да ме вземе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви Стойчо, Lia, Руми, Ели, Иржи, Гавраил, Еси! Радват ме коментарите ви! Поздрави, желая вдъхновение на всички ни!

2019-04-16T17:16:43+03:00
Веси_Еси (Еси)

Какви ти тайни, Дани - и луната, и зората са жени Очарователен стих! Поздрав!

2019-04-14T18:43:19+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Спокойно,вече ще ти е по-леко!

2019-04-14T15:38:46+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Знаеш ли,Дани, и аз често си говоря с луната,въпреки,че има безсънно въздействие върху мен,но зората,ах,колко обичам зората,всичко пее в мен!!....

2019-04-14T13:32:53+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Красота! Не всичко, което блести е злато! Дани, поздравления, прекрасен стих!

2019-04-14T11:37:46+03:00