Отиде си под струите със летен дъжд,
с въздушковите капки на надеждите,
преплува болките ми надлъж и наведнъж.
За утре, за да нямаме разделите.
За утре си изтрихме даже спомените
във прага с тебеширено мълчание,
захлупихме под похлупак мечтите,
да нямаме след тях останало желание.
На утрото сподавихме душата в дланите,
прикрихме болката зад сенките от минало.
Разкъсахме росата в тишината на капчуците
и завлажнялата роса избърсахме в ръкавите. ...