Отиде си под струите със летен дъжд, с въздушковите капки на надеждите, преплува болките ми надлъж и наведнъж. За утре, за да нямаме разделите. За утре си изтрихме даже спомените във прага с тебеширено мълчание, захлупихме под похлупак мечтите, да нямаме след тях останало желание. На утрото сподавихме душата в дланите, прикрихме болката зад сенките от минало. Разкъсахме росата в тишината на капчуците и завлажнялата роса избърсахме в ръкавите. За утре, друг сценарий нека да напише съдбата, преобличайки ни в нова дреха. Ала по дланите ни изсечените пътища не ще ни срещнат с теб навярно никога... Защото друго лято ще е във сърцата, надежда друга нейде ще проблесне, ще плаче от любов във здрача тишината, но няма с тебе двама да ни срещне...
Красиво и спокойно е на душата ми
като чета твоите стихове, Златокоске.
Когато си тъжна, винаги оставяш
вратата на надеждата отворена.
С обич за красивата ти поезия.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
надежда друга нейде ще проблесне,
ще плаче от любов във здрача тишината,
но няма с тебе двама да ни срещне...''
...И все пак има дадежда!
Прегръдки от мен!