За утре си изтрихме спомените
Отиде си под струите със летен дъжд,
с въздушковите капки на надеждите,
преплува болките ми надлъж и наведнъж.
За утре, за да нямаме разделите.
За утре си изтрихме даже спомените
във прага с тебеширено мълчание,
захлупихме под похлупак мечтите,
да нямаме след тях останало желание.
На утрото сподавихме душата в дланите,
прикрихме болката зад сенките от минало.
Разкъсахме росата в тишината на капчуците
и завлажнялата роса избърсахме в ръкавите.
За утре, друг сценарий нека да напише
съдбата, преобличайки ни в нова дреха.
Ала по дланите ни изсечените пътища
не ще ни срещнат с теб навярно никога...
Защото друго лято ще е във сърцата,
надежда друга нейде ще проблесне,
ще плаче от любов във здрача тишината,
но няма с тебе двама да ни срещне...
с въздушковите капки на надеждите,
преплува болките ми надлъж и наведнъж.
За утре, за да нямаме разделите.
За утре си изтрихме даже спомените
във прага с тебеширено мълчание,
захлупихме под похлупак мечтите,
да нямаме след тях останало желание.
На утрото сподавихме душата в дланите,
прикрихме болката зад сенките от минало.
Разкъсахме росата в тишината на капчуците
и завлажнялата роса избърсахме в ръкавите.
За утре, друг сценарий нека да напише
съдбата, преобличайки ни в нова дреха.
Ала по дланите ни изсечените пътища
не ще ни срещнат с теб навярно никога...
Защото друго лято ще е във сърцата,
надежда друга нейде ще проблесне,
ще плаче от любов във здрача тишината,
но няма с тебе двама да ни срещне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
