4 abr 2024, 12:30

За варварина от далечен край...

  Poesía » Otra
584 2 2

За варварина от далечен край

природата е само дом и храм.

Животът му е между ад и рай,

смъртта готов е да посрещне с плам.

 

Когато мечът и лъкът почиват

на лира, пеейки, докосва струни.

Небето и земята го опиват,

чертае по скалите свои руни.

 

Магьосницата - пещерната жрица

предрича му могъщество и слава.

Зад хоризонта златна хубавица

сънят на див езичник завладява.

 

Край огъня, на стан, сънува той

препускането с кон към бъднините.

Победите очакват го безброй

отвъд зората - там, зад планините.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...