4 abr 2024, 12:30

За варварина от далечен край...

  Poesía » Otra
603 2 2

За варварина от далечен край

природата е само дом и храм.

Животът му е между ад и рай,

смъртта готов е да посрещне с плам.

 

Когато мечът и лъкът почиват

на лира, пеейки, докосва струни.

Небето и земята го опиват,

чертае по скалите свои руни.

 

Магьосницата - пещерната жрица

предрича му могъщество и слава.

Зад хоризонта златна хубавица

сънят на див езичник завладява.

 

Край огъня, на стан, сънува той

препускането с кон към бъднините.

Победите очакват го безброй

отвъд зората - там, зад планините.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...