10 feb 2009, 12:43

За вас

  Poesía
867 0 1

Едно просълзено лице,
две кървави ръце,
едно детско сърце,
две очи като езерце.


Едни разбити мечти,
едни солени сълзи,
Силен крясък, после блясък
и фатален трясък.


Светлините на града,
блещукащи в съня.
В света от сив бетон
се чува само печален, църковен тон.


Гоним спомен
за вчерашния ден,
когато бе до нас,
а си една звезда в небето в този час.

                         Посвещава се на всички деца, загинали в катастрофи по пътищата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Велева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...