Feb 10, 2009, 12:43 PM

За вас

  Poetry
864 0 1

Едно просълзено лице,
две кървави ръце,
едно детско сърце,
две очи като езерце.


Едни разбити мечти,
едни солени сълзи,
Силен крясък, после блясък
и фатален трясък.


Светлините на града,
блещукащи в съня.
В света от сив бетон
се чува само печален, църковен тон.


Гоним спомен
за вчерашния ден,
когато бе до нас,
а си една звезда в небето в този час.

                         Посвещава се на всички деца, загинали в катастрофи по пътищата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Велева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...