Едно просълзено лице,
две кървави ръце,
едно детско сърце,
две очи като езерце.
Едни разбити мечти,
едни солени сълзи,
Силен крясък, после блясък
и фатален трясък.
Светлините на града,
блещукащи в съня.
В света от сив бетон
се чува само печален, църковен тон.
Гоним спомен
за вчерашния ден,
когато бе до нас,
а си една звезда в небето в този час.
Посвещава се на всички деца, загинали в катастрофи по пътищата.
© Ралица Велева Всички права запазени