2 mar 2010, 12:38

За веригата и свободата

1.5K 0 1

Висеше куче на синджир

и мяташе се то безспир.

Проклинаше си всеки ден съдбата

и страстно искаше си свободата!

 

В един прекрасен час,

по някакво си съвпадение,

което няма обяснение,

ей тъй, съвсем случайно,

стопанинът веригата

постави най-нехайно.
А после при един безумен кучи скок

премина сякаш електричен ток

и чу се звън и щрак и после пак.

В краката му веригата лежеше.
Ръждясала, очукана, безсилна вече беше.

 

Тогава хукна песът подивял

напред към свободата.

Любов той нивга не видял,

горещо благославяше съдбата!

 

Така се губи той една неделя,

а после кротко се прибра.

Дойде си, легна в кучешката си постеля,

веригата погледна.

Погледна я без озлобление

и даже с малко умиление.

Че истина велика

разбрал бе този пес

и тази истина е актуална

тъй много днес.
И нека си признаем без някакво си притеснение,

ненужно глупаво там извинение,

че веригата по-лека някак става,

когато хляба тя ни дава!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Личков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...