2.03.2010 г., 12:38

За веригата и свободата

1.5K 0 1

Висеше куче на синджир

и мяташе се то безспир.

Проклинаше си всеки ден съдбата

и страстно искаше си свободата!

 

В един прекрасен час,

по някакво си съвпадение,

което няма обяснение,

ей тъй, съвсем случайно,

стопанинът веригата

постави най-нехайно.
А после при един безумен кучи скок

премина сякаш електричен ток

и чу се звън и щрак и после пак.

В краката му веригата лежеше.
Ръждясала, очукана, безсилна вече беше.

 

Тогава хукна песът подивял

напред към свободата.

Любов той нивга не видял,

горещо благославяше съдбата!

 

Така се губи той една неделя,

а после кротко се прибра.

Дойде си, легна в кучешката си постеля,

веригата погледна.

Погледна я без озлобление

и даже с малко умиление.

Че истина велика

разбрал бе този пес

и тази истина е актуална

тъй много днес.
И нека си признаем без някакво си притеснение,

ненужно глупаво там извинение,

че веригата по-лека някак става,

когато хляба тя ни дава!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Личков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...