15 ene 2007, 21:11

ЗА ВСИЧКИ ПОСЕЩАВАЩИ САЙТА

  Poesía
825 0 13

Дълъг път вървях на упреци и на обиди.
В сърцето ми тежки спомени се давят,
но до мен оставахте предани и мили,
вие, ПРИЯТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ от сайта.

За вас аз пишех с нетърпение.
И още пиша. Уча се от вашите творби.
Всяка поражда в мене творческо вълнение
и радост. Понякога дори сълзи.

Щастлива съм, че вие сте хората, които
ми показват непознат за мен, изящен свят.
Творци сте, творци, докоснали звездите
и прегръщам ви оттук, от моят морски град!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за това стихотворение
    И аз изпитвам и чувствам същото, но ти го казваш по красив начин
  • Прегръдки от мен и много
  • Ти самата си творец Сияна!
    Радвам се на чистотата ти!
    Прегръщам те!
  • А само да знаете аз,колко много се радвам..
    Наистина вие сте хората успели да намерите
    място в сърцето ми ..
    Да си призная,може би,ако не беше този сайт,
    отдавна да бях спряла да пиша!
    Всичко дължа на вас!
    Обичам ви!!!
  • Напълно те разбирам, Сиси!!!!
    Израстваш с всеки ден - радвам ти се, мила!
    Прегръдка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...