29 mar 2005, 0:35

За вярата, надеждата и любовта

  Poesía
2.3K 0 0

 

Където и да потърсиш Надеждата,

тя ще отлита като птица,

пожелала да вкуси дъха на свободата.

Където и да потърсиш Любовта,

тя ще отговаря с мелодията,

изсвирена от струните на твоето сърце.

Където и да потърсиш Вярата,

тя ще остане вън от теб,

ако преди това не си опитала

вкуса на свободата и песента на сърцето.

Затова прибери духа си в измеренията на Небето,

но не забравяй Земята, която поглъща стонове

и отправя вик за помощ…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...