29.03.2005 г., 0:35

За вярата, надеждата и любовта

2.3K 0 0

 

Където и да потърсиш Надеждата,

тя ще отлита като птица,

пожелала да вкуси дъха на свободата.

Където и да потърсиш Любовта,

тя ще отговаря с мелодията,

изсвирена от струните на твоето сърце.

Където и да потърсиш Вярата,

тя ще остане вън от теб,

ако преди това не си опитала

вкуса на свободата и песента на сърцето.

Затова прибери духа си в измеренията на Небето,

но не забравяй Земята, която поглъща стонове

и отправя вик за помощ…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...