diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24 may 2024, 16:37

За вълците в хората 

  Poesía » De amor, Filosófica
172 1 2

Днес прогоних белия вълк, 
но в душата си него оставих - 
онзи черният, дето е зъл 
и за овчите хора кошмар е. 
Днес не диря надежда за бъдеще 
и във бялата птица не вярвам.
Сбъднах всички разлюбени 
сънища, 
че да имам любов за наяве... 
Днес ще бъда повече истински 
и в очите ти малко различен. 
Все подреждах живота във приказки, 
ала в моят не сложих обичане. 
Днес съм ясен до трудно преглъщане 
и ще хвърля овчата кожа. 
Нямам нужда от плячка насъщна. 
Ти си хлябa, солта ми и ножа. 
Днес по тъмно луната ще плаче 
за среднощния вой до зорницата, 
дето в утрото гарван ще грачи, 
че вълкът си намери вълчица... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
24.05.2024

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??