diesto (Данаил Антонов)
1013 587
24 мая 2024 г., 16:37

За вълците в хората 

  Поэзия » Любовная, Философская
101 1 2

Днес прогоних белия вълк, 
но в душата си него оставих - 
онзи черният, дето е зъл 
и за овчите хора кошмар е. 
Днес не диря надежда за бъдеще 
и във бялата птица не вярвам.
Сбъднах всички разлюбени 
сънища, 
че да имам любов за наяве... 
Днес ще бъда повече истински 
и в очите ти малко различен. 
Все подреждах живота във приказки, 
ала в моят не сложих обичане. 
Днес съм ясен до трудно преглъщане 
и ще хвърля овчата кожа. 
Нямам нужда от плячка насъщна. 
Ти си хлябa, солта ми и ножа. 
Днес по тъмно луната ще плаче 
за среднощния вой до зорницата, 
дето в утрото гарван ще грачи, 
че вълкът си намери вълчица... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
24.05.2024

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??