За вълците в хората
Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще
и във бялата птица не вярвам.
Сбъднах всички разлюбени
сънища,
че да имам любов за наяве...
Днес ще бъда повече истински
и в очите ти малко различен.
Все подреждах живота във приказки,
ала в моят не сложих обичане.
Днес съм ясен до трудно преглъщане
и ще хвърля овчата кожа.
Нямам нужда от плячка насъщна.
Ти си хлябa, солта ми и ножа.
Днес по тъмно луната ще плаче
за среднощния вой до зорницата,
дето в утрото гарван ще грачи,
че вълкът си намери вълчица...
©тихопат.
Данаил Антонов
24.05.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
