Вълк-единак ме срещна самичка

в стара, вълшебна гора.

Нежно погледна ме, каза ми всичко

само с усмивка една.

Бях вдъхновена, зашеметена,

никак не беше ме страх.

Тръгнахме двама по светла пътека,

с него на воля играх.

Срещахме млади, красиви сърнички,

Вълчо загледа се в тях.

Те го закачаха, припкаха всички –

как ги плени, не разбрах.

Ах, Вълчо, зная - шега бе, но ето

с тази тъй стара игра

ти на парченца раздра ми сърцето.

Как ще живея сега?!...