За вълка-единак
687
0
0
Вълк-единак ме срещна самичка
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена,
никак не беше ме страх.
Тръгнахме двама по светла пътека,
с него на воля играх.
Срещахме млади, красиви сърнички,
Вълчо загледа се в тях.
Те го закачаха, припкаха всички –
как ги плени, не разбрах.
Ах, Вълчо, зная - шега бе, но ето
с тази тъй стара игра
ти на парченца раздра ми сърцето.
Как ще живея сега?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
