24 oct 2007, 17:09

За въпроси късно е

  Poesía » Otra
1.7K 0 11
Уморен си, късно се прибираш.
И животът, казваш, ти тежи на плещите,
аз смутено болката в зениците си крия
и вечерята поднасям ти трепереща.
(за въпроси късно е,
ще ги спестя за утре вечер)

Не животът, както казваш, ти тежи,
аз съм тази, дето ти дотяга.
Ти жадуваш вече други две очи,
тихо страдам. До кога - не зная.
(ти дори не подозираш, може би,
или се преструваш както всеки път, когато
ме целуваш.)

У дома отдавна тясно е за теб.
Някак странно-чужди са стените.
Непонятно как, но страх те е
да заспиш до мен, която някога обичаше.
(или може би така поне си казвал).

Времето ли ни погреба чувствата
и преструвките  дари ми, че нехая.
Да понасям всяка вечер нейния парфюм
(и ласките и, отпечатани по устните)
за децата, спящи в другата ни стая.
(за въпроси късно е)...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...