U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
24.10.2007 г., 17:09 ч.

За въпроси късно е 

  Поезия » Друга
1290 0 11
Уморен си, късно се прибираш.
И животът, казваш, ти тежи на плещите,
аз смутено болката в зениците си крия
и вечерята поднасям ти трепереща.
(за въпроси късно е,
ще ги спестя за утре вечер)

Не животът, както казваш, ти тежи,
аз съм тази, дето ти дотяга.
Ти жадуваш вече други две очи,
тихо страдам. До кога - не зная.
(ти дори не подозираш, може би,
или се преструваш както всеки път, когато
ме целуваш.)

У дома отдавна тясно е за теб.
Някак странно-чужди са стените.
Непонятно как, но страх те е
да заспиш до мен, която някога обичаше.
(или може би така поне си казвал).

Времето ли ни погреба чувствата
и преструвките  дари ми, че нехая.
Да понасям всяка вечер нейния парфюм
(и ласките и, отпечатани по устните)
за децата, спящи в другата ни стая.
(за въпроси късно е)...

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??