Kailaka (Елена) Kailaka (Елена)
51
17 oct 2008, 0:59

Забавно

1.2K 0 7
 

Аз съм стръв,

      грациозно извита...

            С малко хитрост,

                    под миглите скрита,

                           ще запаля във тебе

                                   пожари...

                           Не е толкова лесно,

                    едва ли

             крепостта ще отдам

       без обсада...

Но почувствам ли в тебе

      досада,

            гръб изправям,

                    поглеждам през рамо

                           и с усмивка

                               ти шепна безсрамно...

                         Това не е безцелно

                   упражнение,

              във него има

        малко забавление,

  но повече е мъдростта

          прастара,

               че огънят угасва

                        без жарава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Майкъл (Майк)
    Майкъл (Майк)
    Аз съм стръв а всъщност си капан.Жените са подмолна суета ,на айсберги коварни те приличат играят с нас на мир и на война уж мразят ни а после ни обичат.Жени кво ди ги прайш.Мислят само за едно.Добро стихотворение.
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    А - лесно... Битка си е.
    Поздрав!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Мъдро! Хареса ми!
  • viliana_popova (something else)
    viliana_popova (something else)
    Супер си!!!
    По много оригинален и интересен начин написано...
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Това се нарича, метод на съблазняване.
    За да е жива любовта, никой не трябва да го забравя!
    Поздрав за мъдростта в стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0