Kailaka (Елена) Kailaka (Елена)
51
Oct 17, 2008, 12:59 AM

Забавно

  Poetry » Love
1.2K 0 7
 

Аз съм стръв,

      грациозно извита...

            С малко хитрост,

                    под миглите скрита,

                           ще запаля във тебе

                                   пожари...

                           Не е толкова лесно,

                    едва ли

             крепостта ще отдам

       без обсада...

Но почувствам ли в тебе

      досада,

            гръб изправям,

                    поглеждам през рамо

                           и с усмивка

                               ти шепна безсрамно...

                         Това не е безцелно

                   упражнение,

              във него има

        малко забавление,

  но повече е мъдростта

          прастара,

               че огънят угасва

                        без жарава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Майкъл (Майк)
    Майкъл (Майк)
    Аз съм стръв а всъщност си капан.Жените са подмолна суета ,на айсберги коварни те приличат играят с нас на мир и на война уж мразят ни а после ни обичат.Жени кво ди ги прайш.Мислят само за едно.Добро стихотворение.
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    А - лесно... Битка си е.
    Поздрав!
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Мъдро! Хареса ми!
  • viliana_popova (something else)
    viliana_popova (something else)
    Супер си!!!
    По много оригинален и интересен начин написано...
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Това се нарича, метод на съблазняване.
    За да е жива любовта, никой не трябва да го забравя!
    Поздрав за мъдростта в стиха!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0