17 окт. 2008 г., 00:59

Забавно 

  Поэзия » Любовная
878 0 7
 

Аз съм стръв,

      грациозно извита...

            С малко хитрост,

                    под миглите скрита,

                           ще запаля във тебе

                                   пожари...

                           Не е толкова лесно,

                    едва ли

             крепостта ще отдам

       без обсада...

Но почувствам ли в тебе

      досада,

            гръб изправям,

                    поглеждам през рамо

                           и с усмивка

                               ти шепна безсрамно...

                         Това не е безцелно

                   упражнение,

              във него има

        малко забавление,

  но повече е мъдростта

          прастара,

               че огънят угасва

                        без жарава...

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз съм стръв а всъщност си капан.Жените са подмолна суета ,на айсберги коварни те приличат играят с нас на мир и на война уж мразят ни а после ни обичат.Жени кво ди ги прайш.Мислят само за едно.Добро стихотворение.
  • А - лесно... Битка си е.
    Поздрав!
  • Мъдро! Хареса ми!
  • Супер си!!!
    По много оригинален и интересен начин написано...
  • Това се нарича, метод на съблазняване.
    За да е жива любовта, никой не трябва да го забравя!
    Поздрав за мъдростта в стиха!
  • Малки женски хитрости! Умно!
  • Да, така е - огънят трябва да се поддържа!
    Хубав стих, хареса ми!
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??