Заблуда
917
0
1
Нима си мислиш, че ме нараняваш
като с нея ме сравняваш?
Нима си мислиш, че боли от твойте лъжи?
Наричаш ме каква ли не,
но в очите ти личи!
Щом за теб съм аз това,
защо тогава съм още в твоята глава?
Казваш, че я обичаш, по-щастлив не си бил...
и как няма... та тя е мое копие!!!
Всяка нейна дума, жест ти напомня за мен...
И пак ще ми пишеш в 3 през нощта,
че си най-щастливият на света,
че аз съм нищо, а някога съм била...
Не се мъчи! Не ме боли!
Вече няма какво... Всичко в мен е мъртво!
... празно е...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Лазарова Todos los derechos reservados
