Нима си мислиш, че ме нараняваш

като с нея ме сравняваш?

Нима си мислиш, че боли от твойте лъжи?

Наричаш ме каква ли не,

но в очите ти личи!

Щом за теб съм аз това,

защо тогава съм още в твоята глава?

Казваш, че я обичаш, по-щастлив не си бил...

и как няма... та тя е мое копие!!!

Всяка нейна дума, жест ти напомня за мен...

И пак ще ми пишеш в 3 през нощта,

че си най-щастливият на света,

че аз съм нищо, а някога съм била...

Не се мъчи! Не ме боли!

Вече няма какво... Всичко в мен е мъртво!

... празно е...