Заблуда

20 oct 2010, 13:19

Poesía

632 0 2

Усетих жестока болка, когато

по пътя си едвам бях тръгнал.

Не знаех грях какво означава,

когато в грешник бях се превърнал.

Горчивият мирис на болка

завари ме мен неподготвен.

Ала да избягам от съдбата не мога

и понесох всеки удар, всяка отрова!

Детска наивност живееше в мен,

че добротата и честността са правилната посока.

Ала плача днес на дъното... сам, опетнен,

прозрял жестоката истина, че няма любов, а всичко е стока!

И най-чистата капка вода омърсява се,

щом в калта тя падне.

Та що за наивник тогава съм бил,

за да вярвам, че в този свят бял ще остана!

С удоволствие бих се избавил,

но слабост за мен е смъртта!

Оставам, ала знам, то е за кратко...

Разбито, сърцето ми бие всеки ден все по-бавно... все по-бавно...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goredoly (Миглена Цветкова)

2010-10-20T17:57:20+03:00

... все по- бавно... за да удължи агонията...
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-20T14:39:03+03:00

С удоволствие бих се избавил,
но слабост за мен е смъртта!
тук може да се помисли малко, за жалост нямам време