Заблуда
Усетих жестока болка, когато
по пътя си едвам бях тръгнал.
Не знаех грях какво означава,
когато в грешник бях се превърнал.
Горчивият мирис на болка
завари ме мен неподготвен.
Ала да избягам от съдбата не мога
и понесох всеки удар, всяка отрова!
Детска наивност живееше в мен,
че добротата и честността са правилната посока.
Ала плача днес на дъното... сам, опетнен,
прозрял жестоката истина, че няма любов, а всичко е стока!
И най-чистата капка вода омърсява се,
щом в калта тя падне.
Та що за наивник тогава съм бил,
за да вярвам, че в този свят бял ще остана!
С удоволствие бих се избавил,
но слабост за мен е смъртта!
Оставам, ала знам, то е за кратко...
Разбито, сърцето ми бие всеки ден все по-бавно... все по-бавно...
©
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
