20.10.2010 г., 13:19 ч.

Заблуда 

  Поезия
634 0 2

Усетих жестока болка, когато

по пътя си едвам бях тръгнал.

Не знаех грях  какво означава,

когато в грешник бях се превърнал.

 

Горчивият мирис на болка

завари ме мен неподготвен.

Ала да избягам от съдбата  не мога

и понесох всеки удар, всяка отрова!

 

Детска наивност живееше в мен,

че добротата и честността са правилната посока.

Ала плача днес на дъното... сам, опетнен,

прозрял жестоката истина, че няма любов, а всичко е стока!

 

И най-чистата капка вода омърсява се,

щом в калта тя падне.

Та що за наивник тогава съм бил,

за да вярвам, че в този свят бял ще остана!

 

С удоволствие бих се избавил,

но слабост за мен е смъртта!

Оставам, ала знам, то е за кратко...

Разбито, сърцето ми бие всеки ден все по-бавно... все по-бавно...

 

©

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??