Заблуда
Имам аз приятели добри си казвам,
ама май нещо съм се заблудила,
нощ в гърба ми забиват,
и дори ми се присмиват.
От три години се познаваме,
дори се различаваме,
аз не съм го смятала за пречка,
но твърде доверчива съм била.
Тя посрами ме ужасно,
това аз няма да забравя,
разбрах да не се доверявам,
нямам аз приятел.
Мен оставиха ме,
като "мръсно коте изхвърлено,
на прага" дори и тези,
от които се познаваме от пеленачета.
Но няма да се отчайвам,
новата година на моя страна е,
и вече не ми се занимава,
имам аз много да уча.
Матури ме очакват,
може аз приятели да нямам верни,
но имам семейство без което,
аз не мога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хриси Миланова Todos los derechos reservados
