2 янв. 2018 г., 00:26

Заблуда 

  Поэзия » Свободный стих
460 0 3

Имам аз приятели добри си казвам,
 ама май нещо съм се заблудила,
нощ в гърба ми забиват,
и дори ми се присмиват.

От три години се познаваме,
дори се различаваме,
аз не съм го смятала за пречка,
но твърде доверчива съм била.

Тя посрами ме ужасно,
това аз няма да забравя,
разбрах да не се доверявам,
нямам аз приятел.

Мен оставиха ме,
като "мръсно коте изхвърлено,
на прага" дори и тези,
от които се познаваме от пеленачета.

Но няма да се отчайвам,
новата година на моя страна е,
и вече  не ми се занимава,
имам аз много да уча.

Матури ме очакват,
може аз приятели да нямам верни,
но имам семейство без което,
аз не мога.
 

© Хриси Миланова Все права защищены

По действителен случай 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви хора !
  • Смело напред! Никакво отчайване, само стимул и кураж от преживяното!
  • Душичка! Имаш и нас! Може да сме виртуални, но все пак сме хора реални! Вземи си с успех матурите и забрави тези, които са те наранили! Научила си урок по трудния начин. Желая ти истински приятели до теб! ЧНГ!
Предложения
: ??:??