3 dic 2018, 10:02

ЗАБЛУДА

  Poesía
944 0 0

Докосваш се до Божието слово, 

да следваш него се стремиш, 

но натежва, сякаш е олово, 

кривваш и току се провиниш.

 

Не смей в Бога, нивга да се вричаш.

Дори в човек недей да се кълнеш, 

недей и ако силно го обичаш. 

Причината, току ще разбереш. 

 

Илюзията с светлото начало

след пътя ти осеян с добрини, 

все има някой, нещо загрубяло

в теб, току погледнат отстрани. 

 

Пърхащ с криле на пеперуда 

крехки, като земния ти път. 

Ще си безсмъртен, знаеш ли заблуда е. 

Заблуда е и пътят без грехът. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

01.12.2018год.

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...