3 dic 2018, 10:02

ЗАБЛУДА

  Poesía
937 0 0

Докосваш се до Божието слово, 

да следваш него се стремиш, 

но натежва, сякаш е олово, 

кривваш и току се провиниш.

 

Не смей в Бога, нивга да се вричаш.

Дори в човек недей да се кълнеш, 

недей и ако силно го обичаш. 

Причината, току ще разбереш. 

 

Илюзията с светлото начало

след пътя ти осеян с добрини, 

все има някой, нещо загрубяло

в теб, току погледнат отстрани. 

 

Пърхащ с криле на пеперуда 

крехки, като земния ти път. 

Ще си безсмъртен, знаеш ли заблуда е. 

Заблуда е и пътят без грехът. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

01.12.2018год.

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...