ЗАБЛУДА
936
0
0
Докосваш се до Божието слово,
да следваш него се стремиш,
но натежва, сякаш е олово,
кривваш и току се провиниш.
Не смей в Бога, нивга да се вричаш.
Дори в човек недей да се кълнеш,
недей и ако силно го обичаш.
Причината, току ще разбереш.
Илюзията с светлото начало
след пътя ти осеян с добрини,
все има някой, нещо загрубяло
в теб, току погледнат отстрани.
Пърхащ с криле на пеперуда
крехки, като земния ти път.
Ще си безсмъртен, знаеш ли заблуда е.
Заблуда е и пътят без грехът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
