3.12.2018 г., 10:02 ч.

ЗАБЛУДА 

  Поезия
682 0 0
Докосваш се до Божието слово,
да следваш него се стремиш,
но натежва, сякаш е олово,
кривваш и току се провиниш.
Не смей в Бога, нивга да се вричаш.
Дори в човек недей да се кълнеш,
недей и ако силно го обичаш.
Причината, току ще разбереш.
Илюзията с светлото начало
след пътя ти осеян с добрини,
все има някой, нещо загрубяло
в теб, току погледнат отстрани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

01.12.2018год.

МаЖор 

Предложения
: ??:??